Breaking The Wave
Моля, читателите да ни простят аналогията с един от най-красивите филми на Ларс Фон Триер. Но тя е напълно уместна както и смислово, така и чисто лексикално. Смислово, защото и Kobosil, и героинята на Емили Уотсън следват любовта си с истинска религиозна отдаденост, което води до отлъчването им от общността, в която са живели. Лексикално, защото Берлинското „ужасно дете“ на техното обича да вплита в сетовете си великолепни парчета от „новата вълна“ на осемдесетте години. Парчета, които действат едновременно и като шамар, и като глътка въздух на омагьосаните от агресивните бийтове на ултра модерното техно. За разлика от повечето актуални звезди в този стил, Max Kobosil открива електронната музика на сравнително зряла (за оформяне то на вкус) възраст. „Сестра ми даде ключа – тогава бях на 14 години и слушах хип хоп и рап. До тогава мислех, че хаус музиката e само за източен Берлин. Там „децата“ генерално бяха uncool, защото обикаляха квартали като Хелерздорф (примерно Обеля 2 в София) и от колите им се чуваше дупца тупца дупца тупца като Scooter или нещо подобно. И тогава идва тя и ми пуска Felix Da Housecat feat. P Diddy. Бийтът на парчето беше абсолютен убиец – басов и минималистичен. А и Diddy говореше всичките тези странни неща. Запалих се и започнах да ровя. Така открих тази музика.“
И следва такова фанатично посвещение, че дори известни DJs със стаж колкото биологичните години на Kobosil могат да извадят тетрадка и да си записват. Защото търсенето на музика в новото хилядолетие става не толкова в магазините за плочи като Hardwax или Spacehall, колкото в Интернет. „Търсех много в Discogs – гледах за добър продавач и минавах през цялата му колекция. Понякога купувах плоча ако обложката беше яка дори и да нямаше как да я чуя. И когато нещо ми харесваше внимателно изследвах всичко и на артиста, и на този лейбъл.“
След около 2 години „сухи тренировки“ (защото няма 18 години) Max стъпва в храма на техното Berghain, където въздействието на тази музика наистина е омагьосващо. Това, както и срещата му с Andreas Baumecker (nd_Baumecker) променят живота му окончателно. Andreas заслужава отделна статия, но засега ще кажем само, че освен резидент в Panorama bar той е и отговорник за месечната програма на клуба. Именно той пуска на Kobosil първите електронни артисти от Осемдесетте и разкрива пред него цялата красота на тази ню уейва, готик и най-вече EBM (Electronic Body Music) с имена като Front 242 и Skinny Puppy. И, разбира се, пръв оценява опитите му да продуцира. Andreas е ментор, какъвто всеки начинаещ артист би мечтал да има. С такъв музикален „багаж“ нашият герой е готов за пулта на Berghain. И публиката също е готова за него. Max Kobosil става официален резидент на клуба… и скоро след това продължава напред.
Генерация 155 Bpm. Дори и най-големите фенове на класическото техно тайничко си признават, че този стил е позациклил. Сцената има нужда да излезе от самохипнозата и разбира се, от монотонността, в която е вкарана от свръхпродуцирането и липсата на достатъчно истински таланти, които да я изкарат от до болка утъпканите коловози. Публиката, особено тази, родена след падането на желязната завеса търси нова енергия в електронната музика. Намира я в агресията и мощта на Европейския рейв и индъстриъл от началото на Деветдесетте. И Max Kobosil е там, за да поведе всички. Той се отказва от престижната резиденция в Berghain и се гмурва в неизвестното, отречен и оплют от техно пуристите, така, както ултра религиозното миниобщество отрича и оплюва героинята на Емили Уотсън в Breaking the waves. Някъде там, обаче, среща Tale of Us. И колкото и невероятно да звучи за нас, които си мислим, че разбираме тази музика, става резидент в малката зала на най-комерсиалното парти в най-комерсиалния клуб на най-комерсиалния Средиземноморски остров. Да, той пуска на партитата After Life в клуб Hi Ибиса и отваря вратата на хард техното към „белия остров“ и оттам към целия свят.
Няма да пишем за модната му марка 44 Label Group, защото това е Hardone и Метрополис, а не Vogue или Harper’s Bazaar. Но не можем да завършим този текст, без да ви уверим, че 8-ми февруари ще бъде добър ден за почитателите на гръмотевичната електронна музика. А пък и кой знае, може би именно в сета на Max Kobosil ще чуем тенденцията, която ще покори света следващите години?
p.s. Снимката на Kobosil е само една, защото агентът не разрешава да ползваме друга. Затова, в духа на кражбата, след като откраднахме от Ларс Фон Триер, решихме да откраднем и от Анди Уорхол за малко разнообразие.
Страница на събитието във Facebook
Честито! Вие стигнахте до края на този текст без да счупите мишката си и без да „хванете“ мускулна треска от скролване. За нас, това означава, че вие се интересувате истински от музиката, която всички обичаме и ние го оценяваме високо.
За вас, обаче, това означава, че ще можете да си купите билет или VIP с 10 лв. по-малко от другите, които не обичат да четат. Моля, копирайте този код MMB10HRD и го използвайте смело, когато купувате билети от Epaygo
