Ези – тура или как едно обръщане на монетата може да промени живота ти завинаги

Sven Väth има две деца но, всъщност, те са три. И ако официалните две не са важни за днешния ни разказ, то третото е нещото, което промени света на електронната музика завинаги, нещото което ще ни събере на 7ми декември в най-голямата палата на столичния Интер Експо Център, за да отпразнуваме с гръм и трясък 25-тата му годишнина.
Това е Cocoon – повече от парти, повече от грамофонна компания, повече от агенция за DJs, повече от модна марка, повече от всичко, което е постигнал който и да е бранд в електронната култура.Няма да можем да разберем мащаба му, ако не се опитаме да се докоснем до гения на неговия създател. И точно това ще се опитаме да направим – но не през голата фактология, а през неговите, както и през нашите спомени, които са винаги много по – интересни, макар и леко субективни. За целта на разказа ще скачаме напред и назад във времето и нека ни прости Аристотел, но ще нарушим правилата му за единство на време, място и действие.
Всичко започва през 1980 с едно хвърляне ези-тура. В началото на лятото 16 годишният хлапак от Офенбах пристига в Барселона и решава да хвърли чоп да остане ли в града или да отиде на остров Ибиса. По онова време Ибиса се посещава главно от испански туристи, а от чуждите най-много са англичаните, докато германците са „окупирали“ Майорка. Историята мълчи защо Свен решава да отиде на „Белия остров“, но това решение наистина променя посоката на танцувалната музика завинаги.„Предполагам, че следващите три месеца оформиха останалата част от живота ми“ си спомня той. „Клубове на открито без покриви, музика, която не бях чувал преди и кипящо жизнено усещане за цвят, топлина и свобода навсякъде, където погледнех. През това време спах в боровата гора на шезлонг, който бях откраднал. Бях вдъхновен и влюбен в мястото и хората.“Тук ще продължим историята, защото той ни разказа и други подробности още при първото си идване. След тези три месеца Sven се прибира вкъщи и решава да стане музикант. Но първо трябва да научи немците да танцуват на парчетата, които чува да пуска Alfredo в Amnesia и които отварят за него цял един нов музикален свят. Следващите няколко години той прекарва летата си в Ибиса, като попива всяка песен и всеки похват на Pippi, Cesar и Alfredo в клубовете като Amnesia, Pacha и навсякъде другаде. А на дансингите танцува с Jean Paul Gaultier, Grace Jones и Duran Duran. Разбира се, мечтата му e някой от тези DJs да пусне негова песен. И това се случва през 1985, когато среща Michael Münzing и Luca Anzilotti и тримата се наричат OFF (Organisation For Fun). На следващата година излиза Electrica Salsa и групата се превръща в поп феномен.

Тук прескачаме пицата и завършваме с бира, която в никакъв случай не може да бъде Heineken – без значение дали са ни спонсори или не. Той не казва, а ние сме достатъчно възпитани да не го питаме защо. Но го питаме за Гоа – това вълшебно притегателно място за всички нео хипита и родина на психеделичния транс на брега на Индийския океан. Сигурно сте чували легендите, че там било толкова топло, че грамофонните плочи се огъвали и затова всички DJs пускали от DATове (едни малки касетки с цифров запис). Това до известна степен е вярно, но ето ви и истината, при това от извора – „ Знаете ли къде е Индия? И нали знаете колко тежи една плоча? В тази музика парчетата са много по-важни от смесването им и затова е много по-удобно да вземеш няколко DAT касетки, всяка от които побира повече от един кейс за 50 плочи.“ Толкова за романтиката на Индийската джунгла. Скачаме напред във времето. През лятото на 1994 съм на гости на брат ми в Берлин. Разбира се, веднага искам да вляза в магазин за плочи, питам големия му син знае ли някой и той ме „застрелва“ с отговора „ами тук никой не слуша електронна музика“. Детето е тийнейджър – в училище слушат немски рап и може би е нормално да не знае. Все пак намирам един някъде около Кудам. Влизам и питам продавача имат ли транс? Той ме поглежда като извънземно (защото по това време в България има само пиратски дискове на Унисон) и ме уверява, че всичко вътре е само транс. Когато го моля за съвет, един височък клиент с остър нос любезно ми дава няколко сингъла и две компилации на EYE Q records По-късно разбирам, че съм имал невероятния късмет да се сдобия със страхотна музика от лейбъла на Sven Vath, а лично Paul van Dyk ми ги е препоръчал. Тук свършва първата част от представянето на Sven Väth. С триумфа и за съжаление падението на една от най-добрите грамофонни компании за транс, неговата EYE Q Records. Дала на почитателите на този стил парчета като Cafe del Mar, Vernon’s wonderland или Synfonica.
А колко дълго може да свири Sven, харесва ли Heavy Metal, дълъг ли е guest list-а за един Cocoon и дали танцьорките му са гледали филми на Wim Wenders ще разберем следващата седмица.

Страница на Metropolis pres. Cocoon 25Y

Билети за партито