За Josh Wink и особеностите на БГ популярната култура
Това беше третото идване на Josh Wink в България и първото на морето. За лош късмет, вечерта се разрази силна буря и полетът София Бургас беше отменен. С хиляди мъки намерихме кола и шофьор и след повече от 5 часа нощно пътуване (тогава магистралата стигаше едва до Чирпан), той пристигна на плажа пред Какао, където го чакаха силно притеснения Omid 16B, който пускаше вероятно двадесетото си последно парче и близо 5 хиляди изнервени рейвъри. Само тези, които бяха на партито могат да опишат взрива от еуфория, предизвикан от качването му на пулта. Josh Wink пое този взрив и го превърна в Свръхнова, видяна вероятно дори от съседните галактики. И когато едва след час трябваше да спрем партито, той обяви, че на следващия ден ще пуска музика цял следобед за хората, които са го чули за толкова кратко тази вечер. Това беше жест на уважение към публиката, надминат единствено от Sven Väth няколко години по-късно.
Разказвам всичко това, защото едва ли има някой, който да не е чувал името на Суперзвездата от Филаделфия или да не е скачал лудо на едно от най-популярните електронни парчета за всички времена – Higher State of Consciousness. Но ако сте прекарал последните 30 години във фризер или сте отгледан в дълбоко религиозно семейство, което не ползва електричество, позволете ми да спомена някои факти около нашия специален гост на партито ни Cocoon 25Y в столичния Интер Експо Център.
Изтощен от непрекъснатите си участия и постоянното недоспиване Josh Wink се опитва да композира нещо в студиото си, но всичките му опити за сериозно продуциране завършват със смях. Така му хрумва идеята да запише този смях. Ражда се Don’t laugh – парче, което е издадено в повече от 200 000 копия и го вкарва в звездната лига на електронните артисти.
Той продава изцяло авторските права на Higher state of consciousness и не получава нито цент от космическите продажби на сингъла. Но успехът го прави един от най-търсените DJs и продуценти – следва музика за световна рекламна кампания на PUMA и ремикси на Paul Oakenfold, Depeche Mode, Moby, Utah Saints, Ladytron и Gus Gus.
Изключително умелото му боравене с бас синтезатора на Roland – TB 303 (както можем да чуем в Higher state of consciousness) е една от основните причини за ренесанса на acid елементите, които можем да чуем в 90 % от съвременните техно парчета и преминават дори в поп културата (най-запомнящата се сцена на партито в кланицата във филма „Blade“ с Уесли Снайпс и Стивън Дорф).
Грамофонната компания Ovum, която управлява заедно с King Britt издава някои от най-емблематичните електронни парчета, между които и Pop Culture на DJ Dozia, смятано от критиците за първообраз на стила minimal techno.
Той е един от най-техничните DJs и миксовете му са деликатни, когато е нужно и брутални, когато трябва, но винаги адски танцувални и въздействащи.
И накрая, за да свържем този текст със заглавието му, ще разкажа следната случка – след прочутото му участие на Метрополис в Слънчев бряг Josh остана още няколко дни. Една сутрин ни попита какъв е този канал, по който излъчват музикални клипове на актриси от софт порно филми. Може да си представите реакцията му, когато му обяснихме, че това всъщност не са актриси, а певици и че това е музикален канал. Толкова за Българската поп култура. А нашата, електронната, отново ще блесне ярко на 7ми декември.
Страница на събитието Metropolis pres. Cocoon 25Y.
